7 най-големите митове в историята на храненето

Храненето е един от най-важните аспекти на здравословния начин на живот. През историята обаче се появиха много митове, които повлияха на нашата връзка с храната и хранителните навици. Тези митове често се основават на непълна информация, остарели научни познания или на желание за бързо постигане на идеално тяло или здраве. Нека разгледаме петте най-големи мита в историята на храненето и да ги поставим в правилната перспектива.

1. Мит: Мазнините са основната причина за затлъстяване и сърдечни заболявания

От къде произтича: Този мит започна да се разпространява през 60-те години на миналия век, когато някои изследвания и препоръки на общественото здравеопазване определиха наситените мазнини като основни виновници за сърдечно-съдовите заболявания и затлъстяването. От това произлезе „нискомазнинната“ хранителна мода, която доведе до увеличена консумация на преработени нискомазнинни храни, често с високо съдържание на захар.

Каква е истината: Мазнините не са враг, ако се консумират в разумни количества и в правилна форма. Наситените мазнини в прекомерно количество могат да повлияят на нивото на холестерол, но здравословните мазнини (като омега-3 и омега-6 мастни киселини, ненаситени мазнини) са съществени за организма. Основната причина за затлъстяване и сърдечни заболявания често произтича от прекомерния прием на захари и преработени въглехидрати, а не от самите мазнини. Съвременни изследвания доказват, че консумацията на здравословни мазнини е важна за хормоналния баланс, здравето на мозъка и сърцето.

2. Мит: Холестеринът в храните повишава нивото на холестерин в кръвта

От къде произтича: В миналото беше разпространено убеждението, че консумацията на храни с високо съдържание на холестерин, като яйцата или морските храни, директно повишава нивото на „лошия“ холестерин в кръвта. Оттам идваше препоръката за нискоколестеринова диета.

Каква е истината: Холестеринът в храните има по-малко влияние върху нивото на холестерин в кръвта, отколкото се считаше по-рано. Организмът произвежда голяма част от холестерина сам в черния дроб и коригира производството в зависимост от приема му чрез храната. Основният фактор, влияещ върху нивото на „лошия“ LDL холестерин, са наситените и трансмазнините, а не холестеринът от храната. Консумацията на храни, богати на холестерин, като яйцата, може да бъде част от здравословното хранене и дори допринася за прием на важни хранителни вещества, като витамини група В, витамин D и качествени протеини.

3. Мит: Въглехидратите след 18 часа водят до напълняване

От къде произтича: Този мит се базира на убеждението, че консумацията на въглехидрати късно вечер, когато метаболизмът уж се забавя, води до натрупване на мазнини. Много диети поради това препоръчват избягването на въглехидрати следобед или вечер.

Каква е истината: Увеличаването на теглото зависи от общия прием на калории и тяхното изразходване през деня, а не от времето, в което се консумират въглехидратите. Ако енергийният прием е по-висок от енергийното изразходване, това води до напълняване, независимо дали ядете въглехидрати сутрин или вечер. Освен това, въглехидратите преди лягане могат да подпомогнат производството на серотонин, който след това се преобразува в мелатонин и допринася за по-добър сън. Ключът е в качеството на въглехидратите (предпочитайте пълнозърнести и естествени източници) и контрола на общото количество през деня.

4. Мит: Диетите за детоксикация пречистват организма от токсините

От къде произтича: Митът за детоксикацията се основава на идеята, че организмът трябва редовно да се „очиства“ от натрупани токсини чрез различни сокови или гладуващи диети. Този концепт стана популярен особено през последните десетилетия като част от „здравословния начин на живот“.

Каква е истината: Организмът има естествени детоксикационни системи – черен дроб, бъбреци, бели дробове и кожа – които непрекъснато работят върху премахването на нежелани вещества. Детокс диетите могат временно да подобрят усещането за лекота и хидратация, защото често включват консумация на повече течности и по-малко преработени храни. Въпреки това, дългосрочно „детоксикации“ не са нужни и могат да бъдат дори вредни, ако ограничават приема на хранителни вещества. Ключът към здравето е балансирано хранене, достатъчно влакнини и течности, които подкрепят естествената детоксикация на организма.

5. Мит: Всички подсладители са по-здравословни от захарта

От къде произтича: Във връзка с нарасналите опасения от прекомерната консумация на захар започнаха да се появяват на пазара алтернативни подсладители, често рекламирани като „по-здравословни“ или „естествени“ заместители на захарта. Сред тези подсладители са стевия, мед, кленов сироп, агавов сироп и други.

Каква е истината: Макар че някои подсладители като стевия имат по-ниска калорична стойност от обикновената захар, не всички са „по-здравословни“. Например, агавовият сироп съдържа голямо количество фруктоза, което може при прекомерна консумация да се отрази негативно на метаболизма и здравето на черния дроб. Медът и кленовият сироп имат известни здравословни ползи (витамини, антиоксиданти), но все пак съдържат много захар и тяхното прекомерно използване може да доведе до същите здравословни проблеми, като обикновената захар. Важно е да се използват подсладителите с мярка, независимо от вида им.

6. Мит: Колкото повече протеини, толкова по-добре

От къде произтича: Този мит се основава на убеждението, че високият прием на протеини е ключът към бързото нарастване на мускулната маса и подпомагане на отслабването. Благодарение на популярността на фитнеса и културизма, прекомерният прием на протеини се превърна в обичайна практика, което доведе до нарастване на високопротеиновите диети.

Каква е истината: Протеините са необходими за възстановяването на тъканите, растежа на мускулите и нормалното функциониране на организма, но прекомерният прием на протеини не е задължително да бъде полезен за организма. Тялото има лимит колко протеини може ефективно да използва. Излишъкът от протеини може да бъде преработен в енергия или съхраняван като мазнина. Освен това прекомерната консумация на протеини може да натовари бъбреците, особено ако продължава дълго време. Важно е да се спазва балансирана диета, която съдържа достатъчни, но не излишни количества протеини, в зависимост от индивидуалните нужди, възраст и ниво на физическа активност.

7. Мит: Закуската е най-важното хранене за деня

От къде произтича: Този мит произтича от рекламни кампании на хранителната индустрия в средата на 20-ти век, които рекламираха консумацията на зърнени закуски като здравословен старт на деня. Слоганът „Закуската е най-важното хранене за деня“ бързо беше приет, и постепенно се разпространи сред хранителните съветници и обществото.

Каква е истината: Въпреки че закуската може да бъде важна за някои хора за възстановяване на енергията след нощния пост, за други това може да не е така. Изследвания показват, че не е задължително да ядете веднага след събуждане и че общият дневен прием на калории и балансираната храна са много по-важни от самата закуска. При някои индивиди прекъснатото гладуване (напр. неядене до обяд) може дори да доведе до подобряване на метаболизма и намаляване на теглото. Важно е да слушате тялото си – ако сте гладни сутрин, закусете. Ако не, е добре да ядете по-късно. Ключово е храненията през деня да бъдат балансирани и да осигуряват всички необходими хранителни вещества.

Заключение

Историята на храненето е пълна с митове, които формираха нашите хранителни навици. Те често се основават на остаряла или неточна информация, която все пак е дълбоко вкоренена в съзнанието на хората. В днешно време, благодарение на научния прогрес и изследвания, е възможно много от тези митове да бъдат опровергани и да коригираме нашето хранене, така че да бъде наистина полезно за нашето здраве. Не забравяйте, че всяко тяло е различно, и е важно да се слушат собствените нужди и да се консултират промените в храненето със специалист.

Ако сте забелязали грешка или печатна грешка в статията, моля, дайте ни знак на мейл korektura@brainmarket.cz. Благодарим ви!