Джинджифил: Естествено стимулиране на тялото, когато температурите падат

С пристигането на по-студените периоди много хора оценяват наличието на джинджифил винаги под ръка – независимо дали като основа за приготвяне на топъл домашен чай, или директно поръчани в кафене вместо обичайното кафе. Неговите затоплящи свойства и способността да укрепва имунитета правят това растение идеален спътник през есенните и зимните месеци. Тази подправка, с характерен пикантен вкус и силни лечебни свойства, е едно от най-старите и най-ценени растения в традиционната медицина и кулинария. Тя произхожда от тропическите области на югоизточна Азия, където от хилядолетия се използва като лек и подправка за блюда. В тази статия ще разгледаме какво представлява джинджифилът, неговата история, отглеждане, какви видове съществуват, за какво се използва и здравословните му ползи.

Характеристика и история на джинджифила

Джинджифил (Zingiber officinale) е коренова грудка на едноименното растение, което принадлежи към семейство джинджифилови (Zingiberaceae). Частите от това растение, които се използват, са подземните коренища – корените. Те са известни със своя специфичен, пикантен вкус и характерен аромат. Джинджифилът се използва както пресен, така и сушен или млян, и е популярен в кухните по целия свят.

Историята на джинджифила датира повече от 3000 години назад, когато той се използва в традиционната индийска и китайска медицина като лек за широк спектър от проблеми, от храносмилателни проблеми до главоболия. Древните гърци и римляни постепенно започнали да го внасят в Европа, където се превърнал в ценна подправка. През Средновековието джинджифилът бил дори толкова рядък, че в определени райони се използвал като валута. В съвременните времена джинджифилът продължава да се използва широко в традиционната медицина, не само в Азия, но и по целия свят. Освен лечебните си свойства, джинджифилът също така заема трайно място в кулинарията, където е популярен заради своя вкус и способността си да придава на ястията пикантност и свежест.

Отглеждане и географски варианти на джинджифила

Джинджифилът предимно расте в тропическите и субтропическите области. Отглеждането на джинджифил изисква топъл и влажен климат, където растението расте най-добре на почва, богата на органични вещества. Неговата реколта се извършва приблизително 8 до 10 месеца след засаждането. Макар че джинджифилът произхожда първоначално от югоизточна Азия, днес той се отглежда в много части на света, което води до различни сортове и географски варианти. Те се различават не само по вкус, но и по съдържание на активни вещества:

1) Индийски джинджифил: Индия е най-големият производител на джинджифил в света. Индийският джинджифил има изразен, остър вкус и е широко използван както в индийската кухня, така и в традиционната аюрведическа медицина.

2) Китайски джинджифил: Китай също е голям производител на джинджифил. Джинджифилът от Китай обикновено е малко по-нежен и по-малко пикантен от индийския, което го прави подходящ за по-широк спектър от ястия и чайове.

3) Ямайски джинджифил: Ямайският джинджифил е ценен заради нежния си, ароматен вкус и ниското съдържание на фибри. Той се използва в много карибски ястия и има значително по-нежен вкус в сравнение с други сортове.

4) Нигерийски джинджифил: Този сорт е известен със своя много остър и силен вкусов профил. Нигерийският джинджифил е популярен основно в подправкови смеси, където изразеният му вкус помага да доминира в пикантни ястия. 

5) Тайландски джинджифил (Галангал): Макар да не е джинджифил в строгия смисъл на думата, галангалът е близко сродно растение, което е широко използвано в тайландската кухня. Той има по-нежен вкус и придава на ястията цитрусов подтон.

Преработка на джинджифил

Джинджифилът, ценен заради своята универсалност, се преработва и използва в различни форми, като всяка форма има своето специфично приложение в кухнята или медицината. Ето най-честите начини на преработка на джинджифил:

1. Чесен джинджифил: Пресните коренища на джинджифила са популярни за своя пикантен и свеж вкус. Те се използват предимно в азиатската кухня, където придават на ястията изразен вкусов профил.

2. Сушен джинджифил: Този преработен джинджифил има по-интензивен и остър вкус от пресния. Той се използва основно в печенето, в подправкови смеси или в топли напитки.

3. Маринован джинджифил: В японската кухня маринованият джинджифил (гари) е популярен допълнителен към суши, където служи за неутрализиране на вкусовете между отделните хапки.

4. Млян джинджифил: Смляният сушен джинджифил се използва както в сладки, така и в солени ястия, включително в печива и сосове. Той е популярен в печенето, особено в джинджифиловите курабийки и сладкиши.

5. Захаросан джинджифил: Джинджифил, сварен в захарен сироп и след това изсушен, е сладка крехка, която може да се консумира самостоятелно или да се добавя в десерти.

Здравословни ползи на джинджифила

Джинджифилът е известен не само със своя характерен вкус, но и с широк спектър от здравословни ползи:

I. Подпомагане на храносмилането: Джинджифилът често се използва за подпомагане на храносмилането и облекчаване на гадене. Той помага за стимулиране на производството на храносмилателни ензими и ускорява храносмилането на храната, което намалява риска от подуване и други храносмилателни проблеми.¹

II. Противовъзпалителни свойства: Гингеролът, биоактивно съединение, съдържащо се в джинджифила, има силни противовъзпалителни свойства. Редовното консумиране на джинджифил може да помогне за намаляване на възпаленията, свързани с хронични заболявания като артрит.²

III. Облекчаване на гадене и световъртеж: Едно от най-известните свойства на джинджифила е способността му да облекчава гадене. Той се използва при лечение на морска болест, сутрешно гадене по време на бременност и гадене след операция.³

IV. Укрепване на имунната система: Джинджифилът има антиоксидантни и антимикробни свойства, които помагат за защита на тялото от инфекции. Редовното консумиране на джинджифил може да помогне за укрепване на имунитета и борба срещу настинки и грип.⁴

V. Намаляване на нивата на кръвната захар: Някои изследвания показват, че джинджифилът може да допринася за намаляване на нивата на кръвната захар и за подобряване на чувствителността към инсулин, което е от ключово значение за хора с диабет тип 2.⁵

В кухнята и природната медицина

Джинджифилът намира широко приложение не само в кухнята, но и в природната медицина. В кухнята се цени заради способността си да подправя ястия от супи през сосове до десерти. Използва се както пресен, така и сушен или млян и е популярен в много световни кухни, особено азиатска, индийска и средиземноморска. В природната медицина джинджифилът често се използва за лечение на храносмилателни проблеми, възпаления и настинки. Неговият корен се използва за приготвяне на чайове, отвари или като част от мазила и кремове за облекчаване на болки в мускулите и ставите.

СЪВЕТ: Опитайте нашият джинджифилов прах в BIO качество. За приготвяне на джинджифилов чай, е необходимо да смесите една чаена лъжичка (според някои мнения половин лъжичка) млян джинджифил с 250 мл гореща вода и да оставите да се запарва около 5 минути. Ако обичате по-сладки чайове, може да добавите чаена лъжичка мед и за освежаване няколко капки лимонов сок. Този чай е идеален за пиене няколко пъти дневно, особено при настинка. Освен чай, мленият джинджифил може да се добавя към супи, отвари или да се използва при инхалации за облекчаване на дихателните пътища.

Заключение

Джинджифилът е едно от най-старите и най-универсални подправки в света. Неговото приложение се простира от кухнята до медицината, като осигурява както изразен вкус, така и широк спектър от здравословни ползи. Независимо дали го използвате за готвене или като част от вашия лечебен режим, джинджифилът е отличен допълнение към здравословния начин на живот.

¹Wu, K. L., Rayner, C. K., Chuah, S. K., Changchien, C. S., Lu, S. N., Chiu, Y. C., Chiu, K. W., Lee, C. M. Effects of ginger on gastric emptying and motility in healthy humans. European Journal of Gastroenterology & Hepatology. 2008, 20(5), 436-440. doi: 10.1097/MEG.0b013e3282f47343.

²Jalali, M., Mahmoodi, M., Moosavian, S., Jalali, R., Ferns, G., Mosallanezhad, A., Imanieh, M., Mosallanezhad, Z. The effects of ginger supplementation on markers of inflammatory and oxidative stress: A systematic review and meta-analysis of clinical trials. Phytotherapy Research: PTR. 2020. doi: 10.1002/ptr.6638.

³Vutyavanich, T., Kraisarin, T., Ruangsri, R. Ginger for nausea and vomiting in pregnancy: randomized, double-masked, placebo-controlled trial. Obstetrics & Gynecology. 2001, 97(4), 577-582. doi: 10.1016/S0029-7844(00)01139-3.

⁴Zakaria-Rungkat, F., Prangdimurt, E., Antioxidant and immunoenhancement activities of ginger (Zingiber officinale Roscoe) extracts and compounds in in vitro and in vivo mouse and human systems. Journal of Food Science and Nutrition. 2003, 8, 96-104. doi: 10.3746/JFN.2003.8.1.096.

⁵Mozaffari-Khosravi, H., Talaei, B., Jalali, B., Najarzadeh, A., Mozayan, M. The effect of ginger powder supplementation on insulin resistance and glycemic indices in patients with type 2 diabetes: A randomized, double-blind, placebo-controlled trial. Complementary Therapies in Medicine. 2014, 22(1), 9-16. doi: 10.1016/j.ctim.2013.12.017.